Същността на системата, използваща числата на италианския математик Фибоначи от математическата теория, е елементарна: Залагате за равенство и, ако загубите, залагате за ново равенство. Повтаряте този процес, докато в крайна сметка не познаете залога си. Има само две допълнителни – и същевременно жизнено важни – правила, които трябва да следвате:
1. Трябва да залагате на равенства с коефициент по-голям от 2,618. Разбира се, можете да залагате и на неща, различни от равенството, стига коефициентът да е по-голям от този. Ремитата обаче се приемат като най-податливи към тази система.
2. При загубен залог, трябва да увеличавате размера на залога си по начин, който следва редицата на Фибоначи: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21 и т.н. Когато спечелите залог, трябва да се върнете на първото ниво в редицата (1).
Обяснение на математическата редица на Фибоначи
Редицата на Фибоначи е една от най-широко известните числови последователности в света на математиката, характеризираща се със своята проста формула:
N3 = N1 + N2
Това означава, че (след двете първи числа), всяко следващо число в редицата е сбор от сумата на предходните две числа. Редицата започва с 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13 и 21. Ето обяснение на началото на поредицата, за да разберете на практика как работи тя:
N1 = 1, N2 = 1 и следователно N3 = 2
N1 = 1, N2 = 2 и следователно N3 = 3
N1 = 2, N2 = 3 и следователно N3 = 5
N1 = 3, N2 = 5 и следователно N3 = 8
Системата Фибоначи на практика
Идеята зад използването на тази стратегия е теория от 1989 г., според която равенството е най-трудният за прогнозиране краен изход в един футболен двубой от страна на букмейкърите и следователно тази тяхна слабост може да бъде използвана.
Вглеждайки се в данните от Английската висша лига за този сезон (2016/17), виждаме, че 23% от двубоите са завършили с реми. Това, всъщност, не е никак сериозна цифра, тъй като първите 44 първенства в класацията за процентното съотношение на равенствата имат над 30% ремита в своите двубои през тази кампания. Но дори и равенствата в Премиър лийг вършат работа за системата.
Тези 23% означават, че ще печелим средно по един залог на четири мача. Това означава, че печелившият залог обикновено ще бъде четвъртото число в редицата на Фибоначи – 3 – като до този момент ще сме заложили общо 7 лв. (печелившия залог плюс трите загубени залога до този момент – 1 лв., 1 лв. и 2 лв.). Като се има предвид, че средният коефициент за равенство през сезона е 4.20, можем да пресметнем, че средната печалба би била 12,60 лв. (3 лв. Х 4,20 коефициент), което е равно на нетна печалба от 5,60 лв., след като премахнем загубите.
При 380 мача в Английската висша лига за един сезон, това се равнява на теоретична печалба от 1780 лв. – и това при първоначален залог от 1 лв.!
Недостатъци на системата
Има редица практически ограничения, които пречат на Фибоначи да бъде 100%-ва печатница за пари. Като за начало, много мачове в първенствата се играят едновременно, което означава, че няма как да имате информация дали единия мач ще завърши с равенство или не, за да знаете кое число от редицата на италианския математик да използвате за другия мач. Вместо това, често играчите избират да използват стратегията върху мачовете на само един отбор.
Тогава обаче дългите серии без равенство на един тим могат да доведат до огромни дупки във финансовия баланс на играча. Най-дългата серия без поява на знак „Х“ в Премиър лийг е на Манчестър Юнайтед от сезон 2008/09, когато „Червените дяволи“ направиха 20 мача без реми, преди да дойде нулевото равенство с Арсенал.
Тъй като редицата на Фибоначи нараства експоненциално, трябваше да заложите 10 946 лв. на последния мач от тази серия. Интересното е, че коефициентът за равенство в този мач бе 4,10 лв., което би донесло 44 878 лв. печалба или 16 222 лв. нетна печалба.
Подобно на повечето други системи, тази с числата на Фибоначи би била перфектно работеща само с неограничен банкрол и неограничени лимити. Системата няма как да ви гарантира на 100% успех, но въпреки това е една от най-харесваните стратегии сред играчите, заради по-голямата си безопасност в сравнение с Мартингейла, например, и по-разчупената схема.